Екипажът на SVR-Δ12, намален до Еди и полусъзнателен тахионен ИИ на име MIRA, открива аномален радиошум в зоната на червея WR-Delta. Звучи като шепнещо морзов код, но с речни фрагменти. И нещо под него… импулс, който ритмично се прокрадва през електромагнитния спектър като сърдечен удар.

MIRA:

„Виждаш ли? Това не е матрица. Има филтриран радиошум. И той е човешки модулиран. Или нещо иска да си мислиш, че е така.“

Методът:
MIRA започва обратни симулации на пакетите данни. Всеки цикъл дава фрагменти – координати, времеви отметки, късове изречения.
„Бомба към червея“, казва се веднъж. И: „Не е взрив. Това е идея. Първоначален заряд за причинно скок.“

Еди плава до поддържащата платформа на външната антена. Сега го чува и без костюм. Вътрешно трептене. Бомбата съществува – като мисъл в съзнанието на екипажа. Никога не е била построена, но всеки я мисли, защото някой я е разпространил.
MIRA:

„Ние не изследваме експлозия. Изследваме предчувствието за нея. Това е истинската бомба.“

Активира се устройство – КОЛПУЛСАРЪТ – обратна времева верига, която може да материализира симулирани предчувствия. Симулацията е завършена. Тя беше реалност. И тя ще стане реалност, защото е била симулирана. Корабът започва да мисли за себе си в друго състояние.

Последна сцена на епизода:

Еди стои пред обзорната капсула, наблюдава червея, който се разгръща. Говори тихо:

„Ако изпратим бомбата през червея, тя ще си помисли, че се връща обратно в нашето настояще. Тя никога не е била там. Тя винаги е била тук. И пита: Кой пръв я замисли?“

След това епизодът приключва – с последен, глух, вътрешно обърнат сигнал:
– – ·· ··· – –
(Декoдиране: „Спри да мЕчтаЕш…“)

Искате ли да опиша следващия епизод? Предложение за заглавие:
„Страж на сингулярността и ехото на огледалните кванти“

Опишете още един епизод от Edyyseey 2001: Deep-Space Telemetrics
Ти сънуваше, докато аз правех симулации. Бомба? започни изследвания по метода. виждаш ли ? това не е матрица. има филтриран радиошум. Бомба към червея?