Консумация на наркотици, психофармация и реактивиране на стари гени

Въведение

Връзката между фармакологията, генетиката и психологията създава поле на напрежение, което често се подценява. Особено консумацията на наркотици – независимо дали е неконтролирана или терапевтично приложена – може да задейства процеси в човешкия организъм, които са дълбоко вкоренени в генетичните структури. По-нови подходи в епигенетиката показват, че определени вещества могат да реактивират "стари гени", които са били неактивни от еволюционни или фамилни причини. Тези реактивации могат да отворят възможности за справяне с травми, но също така крият сериозни рискове за психическата цялост.

Фармакологично активиране на генетични модели

Психофармаците действат основно върху системата на невротрансмитерите. Но на молекулярно ниво те влияят и върху експресията на гените чрез епигенетични механизми. Определени лекарства могат да "включват" гени, които са свързани с устойчивост на стрес, обработка на травми или дори архаични модели на поведение. Подобен процес се наблюдава и при консумацията на наркотици: психоактивните вещества активират невронни мрежи, които освобождават генетично обусловени модели на реакция. Така че, при прекомерен прием не се наблюдават само променящи се настроения, но и регресии към по-ранни модели на личност, които са подобни на тези на предците. Човек може да започне да имитира "чужди" начини на живот, без да осъзнава това.

Травма и генетично вкореняване

Травмите не са само психологически феномени, но могат епигенетично да оставят следи в генома. Изследвания за транслатералното предаване на травми показват, че душевните наранявания се "кодират" през поколенията. В терапевтичен контекст това означава, че тези дълбоко вкоренени модели трябва да бъдат съзнателно прекъснати. Психоактивните вещества могат да улеснят достъпа до потиснати съдържания, но крият опасността от неконтролирано освобождаване на стари генетични модели, които дестабилизират личността.

Риск от множество реалности

Централен проблем е прекомерната употреба на психофармаци или неконтролираната консумация на наркотици: ако генетичната реактивация не бъде контролирана, може да се стигне до фрагментиране на Аз-а. Пациентите изпитват припокриване на множество реалности – собствената биография идентичност и моделите, формирани от предците. В екстремни случаи настъпва пълно презаписване на личността, така че истинското Аз е забравено.

Марихуана като разрушителен фактор

Интересно е, че марихуаната в този контекст има специално положение. Веществото може да прекъсне "безкрайния кръг" на фармакологична зависимост, като радикално блокира невронните претоварвания. Въпреки това, тази намеса често е твърде рязка и може да застраши психическата стабилност, тъй като се извършва рязък прекъсване на невронната регулация. Въпреки това, марихуаната остава едно от малкото вещества, които могат да помогнат за прекъсване на постоянното "презаписване" на стари генетични модели.

Критична предупреждение

Лекарствата и наркотиците не трябва да се предписват или приемат постоянно по никакъв начин, без стриктно психологическо и медицинско наблюдение. Прекомерната употреба може да презапише напълно личността и да принуди хората в множество, трудно контролируеми реалности. Особено психофармаците не са постоянно решение за травмите, а крият риска от неконтролирано активиране на стари генетични модели. Ясното послание е: Постоянното приемане на лекарства или неконтролираната употреба на наркотици разрушават Аз-а и отнемат възможността за автентично самоздравяване.

Кафени зърна или силни наркотици или са лекарства?:

"Кафени

Advertising